poezia mea Roua tradusa in limba bulgara de prietena mea Dimitrina Radulova

На един лист стояха две капчици роса
като две сълзи
Една тръгнала от моята душа, а другата от твоята душа,
се гледаха ненаситно,
забравени от любовта, която ги създаде,
слънчеви искри на техните и нашите души...
Доближават се една до друга, така крехки, краткотрайни,
Изживяват заедно болката в нас,
А допирът ги кара да треперят,
падайки малко по малко...
Хващат се за ръка като за последен жест,
Знаейки, че скоро ще бъдат плячка на жадната земя
Запомняща гледка на нашата любов.
Vol. Аз вярвам, че има любов